Category: Uncategorized


    Ставаше нещо твърде необичайно с мен, когато се промушвах с коня си между скалите и най-накрая се озовах на съвсем непознато място. Погледът ми се вряза отвъд мъглявината и видях черният мустанг сред една невероятно живописна пейзажна гледка. Отдясно и отляво се стелеха вериги от надвиснали черни намръщени облаци, заели отбранителна позиция към всеки новодошъл. Злобният им вид  се засилваше още повече от шума на прибоя на бесните вълни, които бяха полетели да ги докомпенсират. Сред полуделите грамади от неузнаваеми ревове, на фона на мрачната картина се открояваше стегнатата фигура на ездача, който преследвах. Гонех го, а черните отвесни скали и безчислените зъбери ме улесняваха и се разтваряха пред мен на помощ… Но, не можех да го достигна беше невероятно бърз. Дори мисълта му се шмугваше с голяма бързина пред моята и бягаше, като свиреп вятър в пустиня. Галопираше на десетина метра пред мен и трябваше да направя нечовешко усилие, за да го доближа. Сръчках нервно коня си с колене и се впуснах по пистите на фантазиите си. Толкова е рисковано понякога да преследваш някого и то на непознато място. Толкова е сложно, защото понякога има моменти, в които не можеш да спреш и затова за пореден път се опитвах да отклоня мисълта си и да намаля скоростта на гонитбата, но…
Не успявах… Различен е..И черният мустнанг и ездача бяха в унисон с фона на живописната действителност. . Онези, които се отдалечаваха, разбъркваха въздуха и вдигаха страшна пушилка с втъкани облаци от непредвидим блокаж за преследвачите си. Въпреки всичко ги гонех….
Знаех, че е по-добре да го нямаше това „но“, но всъщност го имаше и го усещах. Доближавах го……
Дръпнах силно юздите и конят ми изпръхтя и изцвили силно. Вдигна предните копита и заразравя с копита въздуха. Скочих от седлото и сложих ръка на челото си. Пред мен се виждаха сгъстените облаци от прах, които постепенно изчезваха. Внезапната тишина ме накара да изтръпна. Минахаха десетина минути и….Обърнах се и го видях…Сега яздеше бавно към мен.
След почти три часа безцеремонно гонене из прерията усетих края на чувствените авантюри и неразбиране на проблема си. Мисълта му го предвождаше. Той самият може би не знаеше защо се връща. Нагонът, сигурно бе прекалено силен, ….раздираше го и го караше да се чувства по този начин жив. Може би беше желан от много жени мъж….Бе по-лесно, отколкото предполагах и трябваше вместо да го гоня да се скрия.
Може би живееше точно в онази отдалечена старинна къща на брега на океана, която преди видях. От двете й страни имаше високи кули. Не зная… защо, но бях дълбоко впечатлена от тази странна архитектура. Обичах да изучвам тайните на сънищата си и ето ме днес, попаднала в една от най-необикновенните им приказки. Страшничко си е, да влезеш в нея, защото можеш да не намериш пътя за връщане. Тук влюбените се разделят само, ако едният загине. Любовта им е толкова различна и силна силна, защото природата ги е свързала допълнително с поделянето на частици щастия, далеч…далеч от цивилизацията….. 
   

Advertisements

 

Виденията
от теб за мен
ще си останат и утре
като недокоснати мълчания
и не защото са за ден
ще се разделят отново с разкаяния
и нека те държат дълго в този плен
дори да изчезнат големите разстояния
и докато чувстваш още силно мен
ще се пръскат във въздуха без страдания…

 
 


 

Тя :
Тишината е заваляла през прозореца
насипва като бяла лунна светлина
сянката е скрила тайно тревогата
и застанала невинно да пази на ръба

Той :
Попила е усмивката на огледалото
заслепена от искрящия слънчев лъч
намерила е в кървящото на червеното
магията на бодливите рози от първи път

Тя :
Любовта се крие още в утробата
замислила е тайния земен път
напира да излезе при допира на кожата
и изплувала ненадейно изведнъж

Той :
Извряла от полето на забравена пустиня
преродила се, събудена за нов живот
изпепелила чувствата на лунната магия
изпила очертанията на докосванията среднощ

Тя :
Нежността приспала ни е невинно с коприната
затаила е опасно страстен дъх
разлистила и разстлала е зеленото в килимите
подканила е дори цветята да цъфтят

Той :
Спиралата на среднощната пустинна диря
разхожда се по алеите на един дъх
сляла се е кълбеносно от две сърца в магия
намерила пътя към изгубения връх

Тя :
Завистта се е скрила безсрамно в алеята
завряла преклонно глава в розовия храст
намислила е да избяга преоблечено с бурята
и стихийно разнася пясъците да ни бавят

Той :
Вятърът помага ни неусетно с пелерината
навежда клоните надеждно с такт
проправя ни път с обичта необяснимата
показва ни храма посипан звездно с прах

 

 
 


За каква ли роля Господ ни загатна
в проектирания си простосмъртен филм
историята му за малко ни подметна
и ни остави да играем без сценичен грим

За каква ли сцена мисълта му ни наблегна
когато беляза сърцата ни докато спим
обрече ни с любов и хитро спокойно се излегна
като връчи ни сценария без да усетим

За каква ли мисия на сцената ни извежда
в списъка сме му за невидим божествен еликсир
не знае ли, че с дарове не може да ни подвежда
и чувствата се показват само в собствен ефир

За каква ли орис с енергията си ни зарежда
уж ангели сме, а ни променя със смъртен пулс
тревогата в него все до фарс ще го довежда
когато не може да промени човешкия келепир


Заслушай се,
неочакван топъл вятър,
залива ни залезно откровенно,
наслагва и разпръсква с трясък,
цветове в безкрайно огнено червено,
Загледай се,
внезапно огнен плясък,
изгаря ни и се вихри неодобрено,
трещи и ни насипва с пясък,
в количество жестоко изявено.
Събуждай се,
внезапен слънчев блясък,
пробожда ни упомрачително опиянено,
избира ни и люлее с тласък,
с вълни от морско откровено.
Ослушай се,
внезапно топли думи,
разстилат се изречени мигновенно,
милват ни и шептят си всякак,
мечтаят за още по – огнено вдъхновено…

Мелодията от очите ти извира,
задъхан пищен вятър я намира,
звука съблича я от страх сонатно,
акорда отброява пауза опасно….
Нотен дъжд превалява и тушира,
високите тонове в шепи насъбира,
и е даже доста днес е попресипнал,
ала тананика си дори избликнал,
а зад затворените ти клепачи,
струят в умерени паузи припеви познати,
по устните ти лепнат невинно ноти,
не буди ги, задръж ги без посоки
и ще извират с чувства от сърцето,
звуците от мелодията ти додето,
има за кого да се стъкмяват,
и ежечасно в блусове да се раздават,
с късчетата топлина в танцувални стъпки,
в мислите да събуждат желани тръпки,
за да дочакат утрешните песни,
и да разходят строфите небесни,
за да пропеят невинно арфи,
и сълзите да са сладко жарки…….

 

Искам да избягам с теб, Слънце
и да се скрия и при теб, Луна
не смея да помисля,че ще стане бърже,
но се опитвам да си го представя,
искам да се измъкна от теб, Ден,
милея да се настаня в съня си,
не мога да съществувам в настоящия плен
и оставам проточването за приятел,
искам да узная всичко за теб, Съдба,
умея да се противопоставя на Предател,
рисувам след мен диря с дълбока бразда
и се заричам да се смирявам пред своя Създател,
искам да се потопя в теб, Море,
ти остана ми еднинствено за укротител,
немея пред хорската преливна злоба,
но ти предрече ми я преди като гадател,
искам да почувствам истината с теб, Живот
и щастливо да летя без наблюдател,
рея се в облаците само с теб, Мечта
и търся там моя звезден Ваятел,
искам да плувам в теб, Любов
и да оцелея на другия бряг с моя обичан,
да премина безгрижно през бурите ти, Живот
и да се настаня завинаги в твоята обител,
много ли искам сега от теб, Небосвод,
гадая желанията по звездните ти мантии,
трупам знания за този краен извод
и раздавам мойте земни послания …….

Без теб нощта се топи с тъга унила
и затворила е вече уморените си клепачи,
разляла се е там с една сълза ранила
и мисълта към утрешния ден провлачи….
Без теб в душата ми една тъга се е подслонила,
тя с болката за теб се е преборила
и с песента понесла се е утринно измила,
дори не мога да я сваря кога ти е простила…..
Без теб нежността нежно ме е обвила
и събрала мислите ми утринно подранила
и разбирам чак едва сега обичта открила,
колко дълбоко любовта те е присвоила….

Усмихнала се
на утрото
в очите ти
стоплила
неземното
в тях
добавила
слънчево
– Обичам те!
разпръскала
искрите
с таен аромат
и
и пробола
мечтите
космически
превела ги
към новия ни свят
и вплела нежност
в косите си
въздигнала те
тайно
от дълбока несвяст
и забулила
и нощите
и дните ти
но посветила се
вечно
на тях
като
изгонила
другите
– Обичам те!
и сляла се
с добрата ти душа
и посяла
думите
– Заричам се!
и оставила
твоят
жар
към тях…

 


Полунощ е и небето стои без звезди
и луната полудява странно немощно
полунощ е и в душата тъжни сълзи
замръзват върху лицето ми мокро

Полунощ е и в погледите угасват мечти
и запалват се чувствата буреносно
полунощ е и сърцето замира в кратки паузи
и изхвърля всичко излишно нескопосно

Полунощ е и самотата дълго крещи
и бяга по пустите коридори с кросно
полунощ е и небето събира светлини
и дежурно пази за шумове мълнеоносно

Полунощ е и тишината тайно мълчи
и шепне на себе си бавно износено
полунощ е и се отварят загадъчно врати
връща се някой пак тайно преносно