Category: Тандем


Той :
Клепачите
падаха
в прозрачни
рисунки
на съня
върху
кожата ти
от листа
разтворили
устни
в изсмукани
ангелски
пръсти
потънали
в стона
на малки
смърти
окрилени
до небето
се вдишахме
обгърнати
от облаците
на тъгата
от дъждовния
ден ,
без мен…
се събудих
тихо
целунал те
галил те
изпил
дъждовните
гадания
уж те
спрели
отиваща си
и перата ти
се забиваха
бавно
но
силно
едно
по едно
в средата
на болката
от ляво…
 
Тя :
Заспивах,
в малките часове на нощта,
оставях се,
да ме водиш с мисъл,
унасях се,
в приказката от съня,
а ти продължаваше,
да ме рисуваш,
да ме очертаваш,
да ме приспиваш, 
с пръсти……
Вдишваше ме,
усещаше ме,
стопяваше ме,
като снежинката,
паднала на горещата ти ръка, 
и попила дълбоко в кожата ти….
Тайно въздишах
и се молех,
за мига,
да не се изпарява,
да не се стопява,
да не изчезва
и някой там горе,
чу молбата ми. ……

Той :
Да не
изчезва
пари ме
поглъща
прониква
през
спомените
и се връща
през
очите ми
в сълзи
неизрекли
горящи
клади
в съня
ни събрали
в едно
огнено
ядро
от две
тела
разтапящи
се едно
в друго
в душите
ни заля
като
огнена
лавина…

Тя :
И в тона
на две сърца
познахме
нашите ритми
в чувства..

Той :
В чувства
спрели
ни дъха
и изгрели
на повърхността
а в дъното
сме
се слели
в целувката
под нощната
дъга….

Тя :

И изворно
сме се събудили
за новата си мечта
и безгрижно изгубили
там в своята среда…..

Той:
Там
в своята среда
на сутринта
изпили
топли
глътки
на докосвания
хлътнали
от сънищата
на обичта
ни ухайна
разлистена
стопена
роза
потъваща
в чаша
кафе
събудило
оргазма ти
в мокро
кадифе…

 

 

Advertisements

 

Тя :
В музиката ти аз надникнах тайно,
намисляйки си песента да ти изпея,
любовта ти се вля в мен потайно,
прегърна ме и се доизвая.

Той :
От тялото
ти в китара
се излях
избягах
и те избрах
и с нови
ноти
в римите ти
избухнах..

Тя :
В тъмнината аз затананиках случайно,
искайки в нея да те изнамеря,
цветята даже пригласяха ми омайно,
и помогнаха ми да я постеля.

Той :
През
тъмнината
посегнах
и от сянката
ти откъснах
цветята
цъфнали
в мрака..

Тя :
В нощта аз бродех все безкрайно,
стъпвайки на пръсти в нотите се рея,
като фея свиря на арфа аз вълшебно,
и накрая там с нея ще те намеря.

Той :
В края
на началото
необещаващо
но жадно
и винаги
очакващо…

Тя :
В далечината виждаме се огледално,
прегърнал си ме и аз се смея,
наистина това е вярно,
любовта ти ме чака да я сгрея.

Той :
От усмивката
ти счупих
огледалата
в парчета
стопени
от сълза
гореща
в шепота
ти сгрял
душата…

Тя :
Сред звуците те открих случайно,
и там в тях се опитах да изгрея,
разгадавах усмивката ти  постоянно,
и накрая се опитах с моята да я долея.

 

 


 

Тя :
Тишината е заваляла през прозореца
насипва като бяла лунна светлина
сянката е скрила тайно тревогата
и застанала невинно да пази на ръба

Той :
Попила е усмивката на огледалото
заслепена от искрящия слънчев лъч
намерила е в кървящото на червеното
магията на бодливите рози от първи път

Тя :
Любовта се крие още в утробата
замислила е тайния земен път
напира да излезе при допира на кожата
и изплувала ненадейно изведнъж

Той :
Извряла от полето на забравена пустиня
преродила се, събудена за нов живот
изпепелила чувствата на лунната магия
изпила очертанията на докосванията среднощ

Тя :
Нежността приспала ни е невинно с коприната
затаила е опасно страстен дъх
разлистила и разстлала е зеленото в килимите
подканила е дори цветята да цъфтят

Той :
Спиралата на среднощната пустинна диря
разхожда се по алеите на един дъх
сляла се е кълбеносно от две сърца в магия
намерила пътя към изгубения връх

Тя :
Завистта се е скрила безсрамно в алеята
завряла преклонно глава в розовия храст
намислила е да избяга преоблечено с бурята
и стихийно разнася пясъците да ни бавят

Той :
Вятърът помага ни неусетно с пелерината
навежда клоните надеждно с такт
проправя ни път с обичта необяснимата
показва ни храма посипан звездно с прах