И скочих в ледените води на бушуващия океан. Мощният му рев раздра тишината и разплиска докрай разбеснялата се водна повърхност. Мъжът беше много уплашен или силно обезпокоен. Да, едно от двете е, и докато се чудех какво му е и той скочи. Той е ..
Всъщност не бях го виждала досега, намерих го в приказката, в която влязох. Видях го как се гмурна и когато се подаде на повърхността, протегна ръката си. В шепата си държеше оня изящен аметист, с който не се разделях никога. Явно го бях изтървала при скока. Беше гравиран много изкусително и съдържаше много странни знаци. Инициалите му бяха нещо като кодове на Съдбата. При рязка смяна на температурата тя променяше рязко своето действие. И ето изведнъж екрана се активира. Ах, та там бях аз. Невероятно, виждах се съвсем различна, но бях аз. Докато гледах бъдещето си на кинолента едновременно го усещах. Усещах ръцете му вече на рамото ми и как отмяташе косата ми. Навеждаше зад сгъвката. Леле..целуваше ме. Взирах се в очите му, без да знам какво изпитвам. Там, в бъдещето, а мислех, че то и миналото не същуствува. Огромното настояще се разпадаше на хиляди прашинни усещания и се губеше в необятността. Примигвах и отново търсех пламъка в очите му и колкото и пъти да потъвах и да изплувах от тях, нещо ме държеше като магнит. Сензорно Той, може би ми припомняше миналите животи. Започна да пари в душата ми и да ме боли. Само един негов поглед ми бе нужен, за да осъзная, че този поглед не може да бъде забравен, че той е познат и ще ме кара да изпитам онова, което бях изпитвала в миналото. Всяка частица в мен започна настръхва, защото си припомняше образа на мъжа от преди и вече започваше да го сравнява. Постепенно разбирах, че колкото и да се лутам в лабиринтите на полу-реалността да си го припомням най-накрая ще го загубя, защото не е истински. Но винаги ще търся неговите жадни очи, защото те запалиха този огън в мен и аз изгорях някога в тях. После екрана потъмня и даде тъмна мрачна картина. Пуста плажна ивица, уморено притихнал заспал град, закътан залив. По брега върви тъжен мъж, гледайки звездите, той сякаш чакаше нещо от там, чакаше отговор или знак .
На фона на звездното небе една звезда падаше . Да, точно така, падаше към мен. Чак не можех да повярвам, но вече се приземяваше в краката ми. Стана ми толкова тъжно, наблюдавайки нейния завършек. Помислих си, че едва ли аз като нея ще съм жената на мечтите му, но знаех, че ще си спомня за мен винаги когато гледа звездите и не би могъл да ме забрави. На екрана си намигаха звездите му, гонещите се комети, Вселените му и най-накрая се показа лицето му в едър план. Тъжните му очи блестяха, излъчвайки нежност и топлина и очакваха моята реакция. Гледах го и се чудех дали е възможно да ми се случи, да ме целува някой така прекрасно. А, щях ли да се случа и аз във времето. Сълза?…Плъзгаше се сълза по екрана, като нещо много чувствено от Него. Докоснах я, наистина беше сълза и със сигурност някъде по света стоеше и плачеше.
Аз ли бях виновната, аз ли бях момичето, което би могло да му помогне. Не вяравам да съм тази, която би могла да Му даде неговата желана любов, но вярвам, че мога да предизвикам любовта, от която се нуждае.
––––––––––––––––––––––––––
Да, hloris , това е отговор на въпроса ти: /Ако жената обича един мъж,този,когото всъщност обича,не е въпросния мъж./
Реалният и идеалният образ на мъжа, който сравнявам в момента няма как да се припокрие колкото и да налагаме оригинала върху негатива за сравнение. Понякога самите ние, жените дори не го проумяваме и не се усещаме, че правим това мислено. Не защото сме по-малко чувствени от мъжете, напротив по-дълбоко емоционални сме от тях и не защото сме по-слабите, напротив по-силните сме. Доста често се случва тя , жената да се влюби в някой мъж, макар и в сърцето й да живее друг. /нереалният/. При мъжете нещата са по-другояче скроени и най-вече за отхвърлените мъже. Отблъснати от конкретната тяхна жена, те са напълно емоционално смачкани в един момент и дори понякога това им оставя траен отпечатък за бъдещите преживявания. Попадналите в подобни ситуации мъже, които вече са разбрали истината, а по-точно че обичащата ги жена или по образно казано любимата им – има на сърцето си друг огледален образ за обичащ я мъж,…..се сгромолясват. И то не защото имат непозитивен поглед върху случващото се, а защото носят различни душевни чувственности. Понякога Те наистина срещат жената, любовта на живота си, но Тя не е неговата вече жена, тя е приела и закотвила друг в сърцето си и го е идеализирала за себе си. Извода е, че просто липсва тази идеалната или идеалният и винаги ще отсъства в най-подходящият момент, т.е конкретният момент при разгаряне на емоциите точно подходящата за тях. Истината е, че няма точни правила за успех и всичко е ирония на Съдбата. Самите комбинациите на ситуациите и нямат край. Самата хармония между партньорите е нещо като лотария. Душевността при всеки човек е различна и не съвпада с никоя друга. Може само да се привлича от подобна, но не се уеднаквява с никоя друга. Огледалният образ в сърцето на жената съществува и каквото и да прави любимият й мъж..този образ никога не може да се изтрие. И когато за съжаление е другият , а не точно неговият, ще се случи ситуацията на отхвърленост и ще възникнат комплексите. А, един комплексиран мъж става озлобен и вреди на обществото.
И докато жените не се освободят от идеализираният си образ за единственият, неповторимият и най- красивият, най-добрият и и най подходящият за тях няма да преста