Category: Картини


    Винаги съм била търсач на силни усещания.Никога не съм се интересувала от възпроизвеждане на реален образ и действителен елемент от природна картина. Опитвам се да рисувам усещанията си, за да продължавам да откривам тайната на това, което се поражда в подсъзнанието в конкретен момент при дадени обстоятелства. Интересувам се от израженията на лицата на хората и се пробвам чрез въображението и интуицията си да им предам форма и да вникна в техните чувства. Вдъхновяват ме по-различните пози и мимики, неуловими от околните движения. Обичам да експериментирам с боите.и правя всичко възможно да улесня начина на насяне на многопластовите наслоявания. Всичко това ми доставя огромно удоволствие и се забавлявам при всеки удобен случай. Рядко рисувам пейзажи, но харесвам да изобразявам на платната си сънищата си, в които съществуват непознати за нас неща – храмове, старинни къщи, митични герои и антики. Естественно цветята не остават назад и са от предпочитанията ми за тема, но най много са творбите ми с портрети на хора. Казват, че е най-трудно да се рисуват образи с темперни бои, но и досега не започнах с маслената живопис. Опитвам се, чрез различни примеси в боята да олекотя плъзгането на четката по платното и по този начин да постигна по-лесно разнасяне и съединяване на слоевете. Винаги рисувам по две или три картини наведнъж, както така и чета книгите си, но при темпера е наложително, тъй като пластовете на боите съхнат бавно и докато чакам се прехвърлям на следващата картина.
Ето няколко от последните ми картини:


 „Мълчание“
12 август 2011 г
Свищов


„Тъга“
20 август 2011 г
Свищов

 

„Цветна фантазия“
25 май 2011 г
Свищов

 
Посещението ви ще бъде записано.
 
 
Advertisements

 Картина „Нюансиране“
11.03.2011 г
Свищов

Това е единствената ми картина, рисувана едновременно с акварел и с темпера, при което е постигнат много успешно желания ефект.
Тъй, като съм привърженичка на студените нюанси в различните оттеннъци на морското синьо, използвам за контраст по-ярките цветове от топлата гама, като  златисто-жълто, карамелено-оражево и вишнево-лилаво. Избягвам черното, което може да подчертае мрачност в картината и да създаде чувство за дисконфорт. В тази картина  не напластявам слоевете бои, достатъчно е леко съединяване с четката до постигане на желания ефект от добро сливане.
.
.

 
 


 
„Залив“
12.05.2011 г
Свищов
В този залив съм напластила спокойствие…

Тишина, земя, небе
и на брега дете,
скътан залив,
приютил стонове от векове.
Далечина, вълна, море
и пътуващи облаци,
спуснали поздрави,
с дъждовни стихове.
Страст, любов, градче
и пясъчни кули,
напластено спокойствие,
от шепоти на едно сърце.

 
 

 „Плачещи рози“
11.03.2011г
Свищов
В картината ми – една от тях плаче…

Не се плаши,
ако и утре не я видиш,
една от тях,
заспала е дълбокия си сън,
казали й,
че тази нощ с музика ще я събудиш,
знай,
тя очаква сега твоят стон,
не се бой,
тя иска само малко нежност,
оклюмала е от един ужасно дълъг ден,
попей й
и погали я с онзи шепот,
който я кара да се чувства различна и насън.
Погледни лъча,
промъква се от нея
и с лунната светлина,
ти носи онзи твой сън –
не търкай очи,
повярвай го
и тръгни с нея,
знай –
тя плаче сега в твоя сън…

 
 

 

    Вглеждайки се в това тяло и осъзнавайки невъзможността светлината да се изобрази, като придвижване на светлосенки върху плоскост, избрах друг начин да ви я представя, а именно, като едно пътуване на мисълта с четката. Усещането е различно и изглежда, искайки да предам излъчването на една особенна енергия, чрез която индивидуалното протичане на времето за отделния човек бива репресирано от скоростта на протичане на емоциите, съм уловила някои специфични усещания. А, именно онези емоции, след които не остава нищо друго, освен субстанцията на безнадеждността и отчаянието, утаени в една избухнала черта на яростта.

Картина „Ярост“
08.04.2011 г
Свищов

 
 

Много важно условие при работа с темперни бои е изборьт на подходяща основа за рисуване и почти винаги ми отнема доста дълго време при търсене. Вдигам листа срещу светлината и проверявам да няма водни линии, които поглъщат по-голямо количество боя и при което се получават неравни слоеве. Огъвам с ръце да изпробвам гъвкавостта й и задължително избирам да е грапава. Грапавата хартия е по-предпочитана от гладката, поради по-силното оптично въздействие на боите върху неравната й повърхност, където в малките изпъкналости се отразяват едва забележими светлинки. На такава основа се задържат и по лесно пластовете бои и по-бавно се олющват. Друго предимство е белотата на хартията и колкото е по-бяла, толкова цветовете в картините са по-свежи. Много важно е и погльщането на вода и когато водата св попива много жадно от хартията и боите се разтичат по нея по-добрв е да се откажем и изберем нова основа. За првдпочитане е да се работи върху мек картон. Накрая е важно да знаем, че картината при съхнене се набръчква и трябва да се изпъва да съхне върху друга основа.
    Ето една от последните ми картини;


Картина „Изход“
14.04.2011 год
София

 
 

   Желателно е платната, рисувани с темперни бои да се грундират, за да се предпазят от външни атмосферни влияния. За целта се използва ГЕССО, а за основа с картон може и Ц200. Аз изполвам една изпитана от моя приятелка рецепта, която се приготвя в съотношение 3:1. Мярката е без значение, тя се определя в зависимост от големината на платното. Една част желатин, една част винервайс, една част ленено масло в една част дестилирана вода. Водата се слага в дълбок тесен съд да  загрее на котлона и при достигане на температура 20 градуса се смъква от него и се поставя желатина да набъбне. Когато се разтвори добре, при непрекъснато бъркане и до получаване на хомогенна гъста смес се изсипва винервайса. Поставя се отново на котлона и преди да заври се излива най-накрая последната съставка ленено масло. Смъква се и се оставя да се охлади. Готовият грунд се нанася на платното в четири, пет слоя във всички посоки. Платното е необходимо да бъде поставено изправено и под наклон поне 40 градуса, за да могат да изтекат различните наслоявания. Нанася се с голяма плоска четка, специална за грунд и се оставя да съхне на проветриво място.
Ето и една моя грундирана картина:

Картина “ Пред огледало“
автор: Светлана Тодорова

 
 

 

 

      Особеното при рисуване с темперни бои е нанасянето на многопластови слоеве от бои върху подходяща основа, желателно е картон. Докато изсъхне първия слой минава известно време и се подготвя боята за втория, пак се изчаква добре да изсъхне и се нанася трети, четвърти…. Работи се както с плътни, така и с прозрачни пластове, при различно време на изчакване. Има различни тънкости при това рисуване, при което различните художници използват различни подобрители към боите – балсами, аромати, кремове, дори  жълтък от яйце. За постигане на допълнителен гланц и за по-лесно разнасяне на боята с четката по картона се добавя и ленено масло.То съхне много бавно затова се добавя в съвсем малки количества. Отначало то е течно, после става лепливо, а след това се втвърдява бързо. Ето защо бои, разтрити само с него, трябва да се нанасят на тънки пластове. Освен това нови пластове от такива бои трябва да. се нанасят върху добре изсъхнали долни пластове. Ако долният пласт не е засъхнал, получава се напукване на горните пластове от бои вследствие на свиването, което става с течение на времето. Някои от старите майстори, за да придадат по голяма контрастност на щриха в работата си – към лененото масло прибавят восък, но това е специална техника за спазване на съотношението му с боята. Струва ми се, че при разтопяване на цветни ароматни свещички също се получава този резултат.
При многослойната живопис може да се постигне много голяма пространственост и точност на формата в далечина и подчертаване на цветоусещанията, но за сметка на това тази техника е много бавна и изисква голямо търпение. Това е техниката на старите майстори. Затова някои картини са били работени с години. Само че те са рисували едновременно доста картини и докате едната съхне, карат друга и т. н..
.



Картина „По следата на избраното“
автор: Светлана Тодорова- kleopatrasv

И по желание на gita969
ето един стих за допълнение :

В далечината,
там зад мечтата
,
прокарала цветния си път,
се вие настойчиво Съдбата,
и чертае замислено своята стръв,

докато  истината е за малко приспата
и забравени чувства наоколо кръжат,
в развоя безмълвна остава следата,
удавени тайни в покой я държат,
като сама се е събудила днес тишината,
единствения й поглед е вперен в онзи червен цвят
и мислено отброява реално същината,

припомнила си за забравен земен мираж…..