Нека запея пак тази наша песен, 
която излиза сега от моята душа
и под лунната светлина завие ритъм спешен,
търсещ нечия заблудена звезда…

С тази тъжна наша песен,
нека лъхне  полъх от щастливи времена,
и да успокои онзи шепот безутешен,
кой знае как  прошепнат от мен в съня..

С тези думи нека задържа сълзата
и да я превърна в капка бисерна роса,
и от нея твоята душа горката,
да ми се усмихне изведнъж от далечина..

Не ще ли, ще запея още по-силно,
но ще трогна ли с това нощта,
която връща се за мен разсилно,
насила  да ме приспива
(и държи от теб настрана)…

 
Advertisements