Аз слушам как звънят житата,
а вятъра зад хълма цвили разнежен,
с воя си прошумява в пащърнака
и боричка се неравностойно за неговия плен…

В двореца ми горски са безкрайни полята
и ширят се цветно градини за мен,
ободрени са щедро днес от росата
и приютяват боси богини всеки ден…

Слънчогледи там са навели виновно главата,
прихванати с панделки, като в слънчев харем
и избуяла е помежду им мистично тревата,
напомнила за най-тъжните раздели с мен..

Бяла магия е увила стеблата,
обула чорапи с най-финния тен,
разпуска коси тъжно върбата
и оплаква онези влюбени недели с мен…

А край брега си тече невинно реката
и ближе блажено крайчеца на килим зелен
летния вятър си пълни с хитрости торбата
и раздава в тръстиките пориви вдъхновен…..

С дъхави треви се е облякла равнината,
полъхва от юг ветрец ментово овкусен,
никой не знае, че спя така на тревата,
само щуреца за мой придворен е нагласен…

 
Advertisements