С неочаквана промяна,
с неподозирана лекота,
Есента се събуди разлюляна,
опарена от горещата мълва-
откраднал е залеза момата
– нейната слънчева дъщеря
и как няма да хукне след тях горката,
подгонила онази светлина,
която хитро на Залеза днес пристана
и скри я той зад своята врата.
И ядосана на Съдбата- камшика хвана,
забрули хищно есенни листа,
но влюбената романтика на пътя й застана,
подсвирна си и вътре се прибра.

И някак много, много тихо
и аз се изнизвам от реалността,
дори поглеждам залеза си скришом,
сбъднал не една мечта.
И падат есенните листи,
безшумно стелят се и в съня,
а вятърните чевръсти пръсти,
рисуват по прозорците ми сърца..

Advertisements