И капчиците нежност умеят да плачат,

падат с отронени мисли
и дълбоката копнежност се сгушва да чака,
тръпне, очаквайки нечии стъпки.

И мокрият вятър започва да ръкопляска,
оттърсил от себе си тъги и мрачини,
докато изплува образа ти някак
от мойте сълзи в наклонени везни.

И аз като теб мога да плача,
поглеждам те и очаквам да се сбъднат мечти,
които да ме поведат смело по мокрия пясък,
скрил от времето неугаснали страсти.

И шепотът им струи и ме разплаква, 
търси паралелните отпечатъци
и лумналата обич започва да пренася,
сбъднати сънища от прекрасности.
 

 
Advertisements