Archive for март, 2012




Топъл ромон днес ни подсети
нежен полъх от безкрайни ветрове

и цвета на събуждащото цвете
отново в мен пак пролетно живее

Галантен изблик от гальовни чувства
утайка чиста от пълноводна тишина
наслагва пролетно днес да се почувства
на една дузина хора в замяна

Заваляват звучно радостни настроения
птички се връщат щастливо от далечна страна
събуждат се тревички отново
 без обяснения
и ни канят безгрижно на пролетна серенада

Достига ни аромата на първото кокиче
ободряват ни цввтове на розовия минзухар
невероятно свежи са и днес момите
набрали теменуги събудени от знахар

Бяло облаче танцува  весело отгоре
слънцето сънливо се опитва пак да го прободе
дъждецът изпробва се да заплаче, а не може
вятъра немилостиво капките му ще изяде

Разпенват се ободряващо днес реките
отминават ги бездушните само с грехове
колко са кристално чисти днес водите
и колко красиви са планинските хълмове

Пролет е, усмихнете се хора!

 

Галерея / Предложен в: Поэтический Олимп

 
Пролет е, усмихнете се хора!
21 марта 22:19
#1167993
Тема: Стихи
Просмотров: 0  Комментариев: 0
 
   

 
Мой любимый плэйкаст
Название:
 
 
Advertisements

Когато небето пак над земята въздъхне
и с нож раздели деня от нощта,
тогава изгрева ще започне пак да съхне,
а залеза ще загуби малко от прекрасността.

Когато прегърнат се радост и болка
и пламнат от тях за нас искрици топлина,
тогава съдбата ще стане щастлива богомолка
и ще ни дарява още повече с любовта.

Когато от студ часовника спре да се движи
и слънцето изнемощее със свойта светлина,
тогава луната ще започне да брои на пръсти
и да ни разказва нова вълшебна приказка.

Когато пролетта с бяла надежда пристъпи
и направи чудни алеи от екзотични цветя,
тогава есента ще престане да се мръщи
и ще ни заобагри с нова златна красота.

Когато и лятото нажежено се изпъчи
и ни зажари отново с огнена искра,
тогава морето ще започне да му мъсти
и ще ни приютява в свойта хладина.

Когато небето се помъчи земята да целуне
и слънцето се усмихне на вятъра,
тогава лошото от нас ще излитне
и ще остане дълго да струи доброта.


 

 
 
 

Възможно ли е все по синьо да става небето
и да се усмихва в по-свежо зелено полето,
а слънцето да е в друга роба с жълто,
нахлуло в деня ми омайно за дълго?
Възможно ли е утринния полъх да гали все по нежно
и да разцъфват цветята омайно ненагледно,
да се събуждам в друга приказка омайно
и аромата на цветята да гадая незнайно?
Възможно ли е пролетта да е донесла свойте акварели
и да е разплискала боите с пръсти закопнели,
да е сложила на дърветата нови кордели
и да е постлала по тревите цветни дантели?
Възможно ли е да се е объркал цветния релакс
и да е изпуснал във въздуха само цветен прах
или може би са ме докоснали фантазии нежни,
и са ме подготвили за полети безбрежни?
Възможно ли е да цъфне чувството пролетно в деня
и да разпали пролетни вдъхновения и за нощта
или може би за момент пейзажа ще ме пожали
и ще изплува само за малко с картини изгряли?